Според него безработицата ще остане в рамките на едноцифрено число до края на годината. Критично е второто тримесечие на 2021 г., но в третото и четвъртото ще е по-ниска от сегашните седем процента, заради сезонната заетост и възстановяващата се икономика, прогнозира Пламен Димитров.
Той смята, че трябва да има целеви мерки, адресирани към завърналите се българи в страната, останали без работа навън. Според президента на КНСБ анализаторите не наблюдават този процес, но данните за заетостта и безработицата доказват, че това не са малко хора и за тях е нужна специална защита.
Той посочи, че има шоково увеличение на работещите от вкъщи за тези девет месеца - близо пет пъти увеличение на хората, които работят дистанционно. Бяха под шест процента, а сега наближават около 30 процента. Това променя характера на труда, но не влияе негативно върху заетостта на хората, анализира Димитров.
По думите му всички, които създават дигитален продукт, получават до пет пъти доход над средната работна заплата, а дори и не харесват този доход. Дигиталните ползватели, онези, които са дигитално грамотни, са със сигурност със заплати над 2000 лева в много от секторите, или поне са около средната заплата и малко над нея, посочи Димитров.
Работещите бедни остават в недигитализираните сектори. Те са с ниски умения въобще и дигитално некомпетентни, и неграмотни, коментира синдикалистът. "Имаме около 450-500 хиляди работещи, които са постоянно на минимална работна заплата, макар и тя да расте нагоре. И още поне 250 -300 хиляди, които трайно са на заплати, близки до минималната или на 100-200 лева разстояние от нея в реално изражение", допълни президентът на КНСБ.
Според него това оформя драматичното разделение на пазара на труда, а групата на работещите бедни по линия на дигиталната си неграмотност ще губи все повече конкурентни предимства и умения да намира работа.
Източник: knsb-bg.org
