През 1912 г., като член на Нобеловия комитет, проф. Йенсен номинира за най-престижната литературна награда в света безспорния авторитет от кръга "Мисъл” Пенчо Славейков. За съжаление, преждевременната смърт на автора на "Кървава песен” слага край на процедурата по издигане на неговата кандидатура.
На 2 май 1916 г. проф. Йенсен гостува на Иван Вазов. Разговарят помежду си на руски. Гостът получава с автограф последната стихосбирка на поета - "Песни за Македония”. Шведът бил изпратен специално от Нобеловата фондация в България за срещи с представители на БАН и с групата на известния литературен критик д-р Кръстьо Кръстев.
Председателят на Академията Иван Ев. Гешов имал огромно желание Вазов да бъде предложен за Нобеловата премия още през 1912 г., но проф. Шишманов тогава отклонил поканата да напише мотивирано мнение, "преди да сме що-годе сигурни, че предложението ни ще бъде взето във внимание”. В спомените си Иван Шишманов пише: "Мечтата на Вазова от години насам беше да получи Нобеловата премия за литература (още преди смъртта на Пенча Славейкова). Моли ме да пиша Йенсену”. А на 13 декември 1916 г. в скоби отбелязва: "Когато Йенсен беше тук, той ми призна, че Кръстев често му бил говорил против Вазова”.
Смята се, че това може би е оказало влияние върху крайното решение на Нобеловия комитет. Така през 1917 г. Нобеловата награда за литература не е връчена на Иван Вазов, а на шведския поет, белетрист и историк Вернер фон Хайденщам.
Освен Вазов и Славейков, сред номинираните за Нобелова награда за литература български автори са още: забравеният напълно днес поет Иван Грозев - за 1928 г. и 1929 г., Елисавета Багряна - за 1943, 1944, 1945 г., а през втората половина на миналия век (според неофициални източници) - Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков.
Досега обаче нито един наш писател не е удостоен с този приз и така България остава единствената балканска страна без Нобелов лауреат за литература. Утешителен все пак е фактът, че Нобеловият лауреат Елиас Канети (1905-1994) е роден у нас. Немскоезичният писател от сефарадско-еврейски произход получава наградата през 1981 г. "за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила”, но като гражданин на Великобритания.
