Паметта на Теодор Тирон се почита от векове. Той живял в началото на IV век с. Хр. Бил войник и изповядвал християнството.
Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат по време на Великия пост храна, принесена на идолите. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, макар и без да знаят, ще се осквернят и тъй ще бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да остане тайна.
Легендата разказва, че Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор отговорил да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал с кого говори, и Свети Теодор си казал името.
Предупредени за наредбата, християните не взели никаква храна от пазара. Затова всяка година споменават с благодарност светеца.
Според българските народни обичаи днес се почитат и конете, ето защо празникът е наричан Конски Великден.
Всички коне биват закичвани с красиви пискюли и много цветя, а след това биват отвеждани на водопой и на кушия – конно състезание. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве, от питата се дава и на конете.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.
Източник: svobodnoslovo.eu
