Заселвайки се през VII век на тези земи, прабългарите наследяват и уменията, предавани от поколения сред местното население в приготвянето на божествената напитка - виното. С приемането на християнството за основна религия в Българската държава, постепенно почитаният от църквата свети Трифон заменя езическия бог Дионис като покровител на винарите, лозята и лозарството.
Канонизираният от църквата Свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари, деня преди Сретение Господне, няма нищо общо с онзи Трифон, когото народът почита като светец закрилник на лозарите и винарите.
Свети мъченик Трифон живял през III век в град Апамия, в малоазийската област Фригия, смятана за една от прародините на лозата и виното. Родителите му били дълбоко вярващи християни, поради което и синът бил изцяло посветен на вярата. Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан от тежка душевна болест. Но при следващия император, Деций Траян, християните били подложени на преследване и Трифон бива посечен с меч, който отказал да се върне към езичеството. Според легендите, в деня, когато през 250 година св. Трифон е екзекутиран, насекоми нападат лозовите насаждения и лозарите се обръщат с молба към светеца, за да опази насажденията им и гроздето.
Така християнската традиция намира в лицето на св. Трифон достоен заместник на бог Дионис, когото древните гърци приемат в своя пантеон на боговете от тракийските земи, и е почитан като повелител на възраждащата се и умираща природа, на виното, лозарството и веселието. На този ден се изпълняват редица ритуали.
В празничната обредност на Трифоновден се извършват много магически действия и ритуали, за да е богата реколтата от грозде, от които най-характерният - зарязването на лозето. Според обичая, на този ден мъжете отиват в лозята и всеки зарязва по три пръчки, а главините полива с вино. След молитва за здраве и берекет всички сядат на обща трапеза, задължително с прясна пита, тутманик, печена или пълнена кокошка, пържени яйца и много вино.
След това всички избират "Цар на лозята" - обикновено онзи, който предишната година е направил най-много вино. Едва тогава започват тържествата. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки. Лозарите се отправят към селото, където спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!".
