На свети Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия, когато стигнал до глава 7 стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: “Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”.
Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му: “Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи”.
Според протоевангелието на Йаков, Симеон станал свещенник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител. След три дни жреците започнали да се съветват, кого да поставят вместо него, и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия.
Този ден се смята за лош ден, един от най-лошите в годината. Забранено е да се сече и реже, за да не се роди “симьосано” (с белег) дете или добитък.
Според народния календар, този празник, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. Гадае се по това какъв човек първи ще дойде в къщата – мъж или жена, такъв добитък ще се роди.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Той е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците.
В някои краища забраняват употребата на думата вълк.
По места се спазват и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две – пролетна и есенна оран и сеитба.
