Като съобщил за това на родителите на Юлиания, Елевсий заедно с тях я убеждавал да се отрече от вярата в разпнатия Христос, но никаквимолби и увещания нито убеждения не били в състояние да склонят младата християнка да отстъпи и предаде вярта си.
Разгневен до крайност от това, баща й се отнесъл към нея жестоко. Безпощадно я бил и най-после, пребита, я предал да я съди управителят Елевсий. Отхвърленият жених отначало той се зарадвал на възможността да отмъсти на отхвърлилата го годеница, но като гледал необикновената й красота, Елевсий отново започнал да я моли да се свърже с него, като обещавал никога да не я принуждава да се покланя на езическите богове. Тези молби обаче не помогнали и Юлиания категорично отхвърлила отново, което предрешило съдбата ѝ.
И действително, нито молби, нито най-безчовечни изтезания не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Съблечена гола, привързана с въжета, тя била бита отначало със сухи жили, после я обесили за косата, тъй че кожата с косата се отделяла от главата. В същото време изтезавали тялото й с остро желязо и измъчена, едва жива я хвърлили в тъмница. Но сърцето на мъченицата горяло от пламенна молитва и тя с неземна утеха превъзмогвала телесната болка. На другия ден отново взели да мъчат Юлиания, но, покрепяна от истинска божествена сила, тя и в огъня оставала невредима.
Поразен от свръхестествената сила, с която мъченицата понасяла изпитанията, превишаващи човешките сили, народът славел Бога на Юлиания, който прави чудеса, и въодушевен от възторг, изповядал Христа, едничкия истински Бог.
По време на страданията на Юлиания повярвали около 630 души. Всички те веднага били посечени с меч, като приели по такъв начин Кръщение чрез своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало към 290 г. Тялото й било погребано от християните, и над гроба й била построена църква.
С пламенна молитва и неземна помощ, Юлияния превъзмогвала телесната болка. Накрая била обезглавена.
Източник: pravoslavieto.com
