Заселвайки се през VII век на тези земи, прабългарите наследяват и уменията, предавани от поколения сред местното население в приготвянето на божествената напитка - виното. Християнската традиция намира в лицето на св. Трифон достоен заместник на бог Дионис, когото древните гърци приемат в своя пантеон на боговете от тракийските земи, и е почитан като повелител на възраждащата се и умираща природа, на виното, лозарството и веселието. На този ден се изпълняват редица ритуали.
В празничната обредност на Трифоновден се извършват много магически действия и ритуали, за да е богата реколтата от грозде, от които най-характерният - зарязването на лозето. Според обичая, на този ден мъжете отиват в лозята и всеки зарязва по три пръчки, а главините полива с вино. След молитва за здраве и берекет всички сядат на обща трапеза, задължително с прясна пита, тутманик, печена или пълнена кокошка, пържени яйца и много вино.
След това всички избират "Цар на лозята" - обикновено онзи, който предишната година е направил най-много вино. Едва тогава започват тържествата. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки. Лозарите се отправят към селото, където спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!".
