Роден в Сирия, в семейството на гръцки колонист, принадлежащ към състоятелната провинциялна аристокрация, което позволило да получи добро образование.
В своите търсения на истината и смисъла на живота св. Юстин преминал последователно през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и неоплатониците.
Възгледите му били изградени върху вярата че "разумът господства над всичко". Повратно събитие в неговата духовно развитие била срещата с непознат старец, която способствала за обръщането на св. Юстин в християнството. Старецът изказал мисълта, че "любителят на думите" е "филолог", "софист", а не философ, докато истинският "любител на мъдростта" е "любител на делото", т.е. човек, за когото заветите на Писанията са ръководство за действие.
Около 133 година св. Юстин приел Свето кръщение и продължил заниманията си с любомъдрие, но този път напълно убеден, че християнството е истинната философия ("Христос-Логос и Истината-Логос са тъждествени"). В Рим св. Юстин създал първата християнска философска школа и продължил да носи облеклото на тогавашните философи до края на живота си (дотогава мнозина смятали, че в Христа вярват само необразованите). Сред учениците му бил и Тациян (Tatian), който по-късно го нарекъл "достоен за всяко изумление".
В своите съчинения Юстин формулирал редица догматически въпроси от учението на Църквата и трудовете му са голям принос в развитието на апофатическото богословие. Участвал в различни диспути (исторически са доказани победата на св. Юстин над циника Крискент и други езически философи). Придържал се към това направление в патристиката, което търсело синтез на християнските ценности и античните идеали за разума и се опитал да използва гръцкото философско наследство за разкриване на християнското вероучение. Според оценката на Евсевий "За божественото единодържавие" се състои "не само от нашето Писание, но и по елинските книги".
По клеветнически донос на Крискент, св. Юстин и шест от учениците му били заловени, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Знаменитата проповед на св. Юстин в съда за ипостасната Истина-Христос и неговата смърт доказали, че той не е бил "филолог", а философ - в най-възвишения смисъл на думата.
