Денят на Свети Архангел Гавриил се празнува два пъти в годината – на 26 март и на 13 юли. 26 март е денят след Благовещение, когато той донесъл благата вест на Пресвета Богородица. Архангел Гавриил (на иврит – „сила Божия“) е един от седемте архангели, т.е. „ангелоначалници”, представители на осмия ангелски чин. Архангелите възнасят молитвите на хората към Бог и разкриват смисъла на пророческите видения и хода на събитията, особено на пророчествата за идването на Месията – Христос.
Като един от архангелите, представляващи Божието войнство, той е натоварен с определени задачи от Господ. Мисията на архангел Гавриил е свързана с разкриване на различни тайни и предаване на различни послания до човеците.
В християнската традиция, намерила отражение във византийското и западноевропейското религиозно изкуство, архангел Гавраил се свързва най-вече с Благовещението. Затова дори извън сцените на Благовещение той се изобразява с раззеленена клонка или цъфнала лилия в ръце – символ на непорочността на Светата Дева.
Западноевропейският рицарски епос използва служението на архангел Гавраил като вестител в контекста на идеята за теократична държава. В "Песен за Роланд" архангелът възвещава на Карл Велики събитията, изпраща му сънища и му напомня за неговия дълг – без умора да защитава християните в целия свят.
Под името Джабраил мюсюлманите въздават особена почит и прославят архангел Михаил като ангел, който продиктувал на Мохамед "предвечно съществуващото по небесен оригинал слово на Аллах" - Корана.
В някои юдейски текстове на архангел Гавраил се приписва също особената власт над стихиите: над огъня, над водата и узряването на плодовете ("Песахим" и "Сан хедрин"). В апокрифната "Книга на Енох" архангел Гавраил е поставен за началник на Рая и духовните същества, които го охраняват.
