
След смъртта на игумена, монасите го избрали за негов заместник, но той отказал и решил да се подвизава по източния образец на стълпниците, само че не на кула, а сред клоните на едно бадемово дърво край манастирския храм. Така живял три години в строг пост и усилена молитва, смирено понасял всички изпитания на лятната жега и зимния студ. Много хора идвали при него за духовни съвети и го молели да се застъпва за тях в своите горещи молитви към Бог.
Около 540 г. Солунският архиепископ Аристид го помолил да отиде в Цариград и да ходатайства пред император Юстиниан Велики за правата на Солунска архиепископия. Преподобният Давид се подчинил и заминал за столицата с двама други монаси. Славата на подвижника отдавна била стигнала и до Цариград, така че той успял да получи от владетеля благоприятен отговор на молбата на архиепископа. Но на връщане престарелият монах издъхнал на кораба малко преди да пристигнат в пристанището на Солун. Преподобният Давид бил погребан в обителта си. Мощите му се пазят сега в храма на манастира "Света Теодора" в центъра на града.

Свети цар Давид Български, наречен Мокри, бил велможа от югозападната част на Първото българско царство, през втората половина на X в. Той е брат на Цар Самуил и най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано.
Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област Македония между реките Вардар и Бистрица или на югозапад, в Преспа. При завръщане от поход към Солун в 976 г., Давид бил убит от разбойници между Костур и Преспа. Той е един от типичните образци за народна канонизация (обявяване на светец), призната после от Църквата. Негови изображения се срещат в десетки църкви от 19-и век.
В памет на най-големия си брат, Давид, и на родителите си, Никола и Рипсимия, през 993 г. цар Самуил поставя каменен надпис, открит в черквата от 10 век при село Герман до Преспанското езеро.