
Преподобномъченик Прокопий произхождал от околностите на Варна. Бил син на благочестиви родители. Като станал на дванадесет години, той пожелал монашески живот, оставил родители и родина и отишъл на Света гора. Приел монашеско пострижение при един духовен старец, на име Дионисий, който се подвизавал в скита „Св. Иоан Предтеча“.
Но след време Прокопий решил да си възвърне светския живот. Не издържал и без да се посъветва със своя духовен старец той напуснал Атон и заминал за град Смирна. Отстъпничеството от монашеския обет го довело до духовна криза, до отчаяние, а оттам и до нови отстъпнически помисли. Отишъл при кадѝята (съдията) на града и заявил, че се отрича от Христа и иска да приеме исляма. Кадѝята много се зарадвал, подкрепил го в това му решение и след 15 дни вероотстъпникът бил обрязан по мохамедански обичаи. Но след като всичко приключило, съвестта му силно се разбунтувала, той осъзнал, че е направил съдбовна грешка и поискал да я изкупи. Отишъл при един християнски духовник, атонски йеромонах, на когото открил своето вероотстъпничество и своята решимост да го изкупи чрез мъченичество.
Духовникът го предупредил, че има опасност да не издържи предстоящите мъчения и още повече да утежни духовното си състояние. Бащински го посъветвал да се завърне на Св. гора и да поеме пътя на монашеското покаяние. Но след като Прокопий отново заявил своята непоколебима решителност, духовникът го благословил за мъченически подвиг. Той се подготвял 15 дни с пост и молитва, като често идвал за съвет при духовника. В последния ден те заедно изпели молебния канон на св. Богородица и Прокопий в турско облекло отишъл при съдията, пред когото хвърлил от главата си зелената чалма, смело изповядал Христа и се отрекъл от мохамеданството.
За тази постъпка турците го пребили жестоко и го хвърлили в тъмница. После се питали да го привлекат с обещания за всевъзможни блага и високи служби, но напразно. Светият мъченик благодушно им отговорил, че дори целия свят да му дадат, пак няма да промени решението си.
Според мюсюлманския закон, за отмятане от изляма Прокопий бил осъден на смърт. Завели го на лобното му място, но турците били поразени от спокойствието и мъжеството на мъченика и никой от тях не искал да му отсече главата. Най-сетне това направил един свиреп отстъпник от християнската вяра. Новомъченикът загинал на 25 юни 1810 година в гр. Смирна.