В началото на IX век, градът бил непрекъснато нападан и обсаждан от арабски племена, които вече изповядвали исляма. Историята се запазила от времето на византийския император Теофил (829-842 г.). Християните се защитавали мъжествено и врагът тъкмо се готвел да отстъпи, когато предател показал на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена, градът бил превзет и предаден на огън. По-голямата част от жителите и войниците, които защитавали града, били избити или отведени в робство.
За всички тях предстояло тежко изпитание. Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отхвърлял всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница на пленниците постоянно дохождали пратеници от мохамеданския началник, за да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът действал ту чрез заплахи и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом.
Те търсели сила и утеха в постоянната молитва, благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията на предишния си живот. Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Иисуса Христа и да придобият вечните блага на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били осъдени на смърт и посечени с меч.
За възмездие победителят заповядал да бъдат затворени в тъмницата главните военачалници - те били 42 души. Църквата почита в този ден паметта на всички смели мъже, които се оказали и добри войници и верни служители на Христа.
