Освен дрехата на пресвета Богородица, между останалите вещи се запазил и нейният пояс, който след Успението й бил поверен по поръка от самата нея на апостол Тома, а после бил предаван между вярващите по наследство един на друг.
В V век при царуването на Аркадий, син на Теодосий Велики, честният пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм „Св. Богородица“.
В Х век честният пояс на св. Богородица бил прославен чрез особена личба. Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ, след като дълго време страдала от душевна болест, получила веднъж насън откровение, че незабавно ще оздравее, ако на нея бъде възложен поясът на пресвета Богородица. Царят помолил патриарха и ковчегът бил отворен. Сам патриархът прострял пояса над болната царица и тя веднага оздравяла. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господ и пречистата му Майка.
След това честният пояс тържествено бил положен отново в ковчега, в който по-рано се съхранявал. За спомен на това чудо над болната царица бил установен в началото на Х в. празникът Полагане честния пояс на пресвета Богородица.
На този ден православните християните почитат и паметта на Свети Генадий. Той бил изключително строг и взискателен към всички клирици и духовници, защото бил убеден, че само хората, които отлично познават Светото писание и останалата духовна книжнина, са в състояние да разбират Божия промисъл и да преподават Божието слово на останалите вярващи.
Св. Генадий премахнал старата практика да бъдат давани духовни чинове срещу заплащане и държал духовниците, които се издигат в духовната йерархия, сами да са заслужили подобно повишение.
