Св. Филотея е живяла през ІХ-Х в. в градчето Поливот в Одринска Тракия. Като дете на „патриция“ Йоан и съпругата му Ирина, получава добро образование. На четиринадесетгодишна възраст е омъжена, но скоро остава вдовица. Приемайки монашеството, Филотея живее в скромна килия на остров в близкото езеро. Заради способностите є на лечителка и дарбата є да утешава нещастните, при нея идват хора от близо и далеч.
Според византийския историк Георги Акрополит след края на т. нар. българо-гръцки съюз против Латинската империя през 1205-1206 г., цар Калоян прогонил „ромейско“ население от Източна Тракия, а преселниците дори създали свои селища по брега на Дунав. Религиозната процесия с мощите на Филотея се превърнала в израз на могъществото на българската държава: „Царят заповяда тялото на преподобната да бъде пренесено в славния град Търново с много почести и благоговение. За тая цел бяха отредени 300 избрани войници с началник някой си Теодор, човек благоговеен и честен, благочестив и верен като никой друг, храбър на война и красив на ръст...“
Мощите на св. Филотея били положени в църквата „Успение на св. Богородица“, разположена близо до прочутата „Св. Четиридесет мъченици“. През XIV век Богородичният храм бил част от девически манастир. Именно по молба на монахините, между които е имало и представителки на болярството и самата царска фамилия, патриарх Евтимий пише своето житие на светицата. Така или иначе, култът към св. Филотея е създаден от Търновската патриаршия. След падането на старата столица под османска власт, мощите на св. Филотея са пренесени във Видин и това е повод митрополит Йоасаф Бдински да напише вълнуващо похвално слово.
Създаденото в Търново „официално“ житие на св. Филотея е познато във Влахия. Според влашката версия, светицата е българка, родена в Търново или неговата околност в началото на XIII век.
Предвид църковния календар, култът към Филотея се „преплита“ с онзи към св. Никола, а паметта на светицата се чества цели три дни – от 5 до 7 декември. Във Влахия, съответно в днешна Румъния, св. Филотея е тачена като покровителка на децата и младежите, особено на момичетата.
Култът към св. Филотея е сред показателните примери за духовното излъчване на старата столица Търново като сакрален център на българите и едно от най-значителните църковни средища в православния свят през Средновековието.
