През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.
Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Освен пред светиците днес се прекланяме и пред християнските добродетели - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Майката и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това, император Адриан (117-138) заповядал да ги доведат при него. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко, а майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време.
Най-напред се обърнал към Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на мъчение. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло. Тя останала невредима.
Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.
Императорът заповядал да подложат и втората - Надежда на ужасни изтезания. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Закачили я на дърво и стъргали тялото й със железни нокти. От тялото на мъченицата падали живи късове. Кръвта се леела на струи. Но лицето й сияело с неземна усмивка.
Победен от девицата, Адриан произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.
Озлобеният мъчител заповядал да хвърлят най-малката – Любов, в пещта. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. След това излязла от пещта здрава и радостна.
Царските слуги продължилис мъченията, но пречупили вярата и волята на малката мъченица. Безсилен пред голямата и искрена вяра на малките момичета, императорът издал и третата присъда - Любов да бъде обезглавена.
Момичетата издържали изтезанията, но не се отрекли от вярата си, заради което намерили смъртта си. Императорът разрешил на майка им, света София, да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.
Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Според обичая на масата се слага прясна питка и грозде
Източник: .pravoslavieto.com
