По това време бил издаден указ за всички провинции и градове, който заповядвал християните да се покланят на идолите и да им принасят жертви. По случай на тогавашния езически празник в Кесария приготвяли зрелище за стичащия се от всички страни народ - подготвяло се мъчението на хвърлените в тъмниците християни.
Най-напред, след много изтезания, бил изгорен на клада свети мъченик Тимотей (неговата памет се чества на 19 август); след това били предадени да бъдат разкъсани от зверовете свети мъченик Агапий и света мъченица Текла (не този Агапий, чиято памет се отбелязва сега, а друг - със същото име, който пострадал по-рано заедно със света Текла и чиято памет се чества заедно със свети мъченик Тимотей през месец август).
По време на това кърваво зрелище шест мъжествени юноши християни: Публий, Тимолай, Ромил, двамата Александровци и Дионисий, чиято памет се празнува сега, като се разпалили от ревност за Христа, сами завързали ръцете си в знак на това, че желаят да пострадат за Христа и че от любов към Него са готови да предадат себе си на огън и на разкъсване от зверовете. Като се приближили бързо до самия център на зрелището, те се спрели пред хегемона Урбан и силно извикали, че са християни.
Хегемонът, виждайки, че те са още младежи и като не желаел да ги погубва, започнал ласкаво да ги увещава да се поклонят на идолите и да не погубват сами своята младост. Но като видял, че неговата любезност и увещания са напразни, той заповядал да ги хвърлят в тъмница.
След няколко дни към числото на окованиците Христови се присъединил свети Агапий, мъж честен и славен сред християните, тъй като той още отпреди с голямо дръзновение изповядвал името на Иисуса Христа и претърпял много страдания за това. В това време Агапий, заедно с неговия слуга Дионисий от Египет, бил заключен в тъмницата при споменатите шестима свети мъже, така че те станали общо осем.
Дълго време прекарали тези свети мъченици в тъмницата, много пъти били измъчвани с различни изтезания, но не се отрекли от Христа.
Накрая били осъдени да бъдат посечени с меч и всички в един ден положили своите честни глави за Главата на Църквата Иисус Христос, Комуто предали душите си и от Когото били увенчани с победни венци в тържествуващата Църква на небесата.
