Той мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра. Управляващият източната част на Римската империя Лициний мразел християните и строго ги преследвал. Като научил за Теодор, изпратил да го доведат в Никомидия. Теодор не се страхувал да умре, но искал да приеме мъченичеството в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова с писмо помолил Лициний сам да дойде в Хераклея. Придружен от голяма свита сановници и много войници, императорът взел златните и сребърните си идоли и потеглил.
Същата нощ видение предсказало на Теодор, че наближава времето на неговия подвиг. Той чул глас: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!". На другия ден Лициний седнал на престол на площада и пред всички поканил Теодор да принесе жертва на идолите пред народа. Теодор помолил да отложат жертвоприношението с два дни, а императорът му позволил да вземе идолите при себе си в къщи.
След два дни, преди още Теодор да успее да каже нещо, един от войниците побързал да съобщи, че е видял златната глава на един от идолите у един бедняк. Теодор потвърдил: "Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?".
Лициний силно се разгневил и със страшни заплахи заповядал да бият Теодор с волски жили, после с оловни пръчки, да го обгорят с огън, да трият раните му с керемиди… След дълги изтезания го затворили в тъмницата без вода и хляб. След пет дни извели мъченика, за да бъде разпнат. Приковали го на кръста, войниците стреляли в лицето и му изболи очите. Накрая го посекли с меч.
Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина много жители на града и войници да приемат християнската вяра.
През Средновековието култът към Теодор Стратилат е много разпространен. При основаването на Венеция заедно със св. Марко св. Теодор Стратилат е провъзгласен за патрон на града. И до днес една от най-големите реликви на венецианската църква "Сан Салваторе", разположена недалеч от Риалто, са мощите на св. Теодор Стратилат, поставени в мраморен саркофаг в дясната част на олтара. Неизвестен майстор от ХVII в. е изобразил върху северната стена на храма фреска за тържественото внасяне на тялото на светеца във Венеция и в определения за това храм. Мощите на светия мъченик са били заграбени през 1257 г. и пренесени във Венеция през 1267 г. от латинските рицари кръстоносци. Преди това са се съхранявали в митрополитската църква "Св. София" в нашия Несебър, където се почитали от векове.
Не малко църкви в България носят името на светеца, между които и прочутата стара църква в Добърско, която носи името на свети Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон – друг светец войн. /БНР
Пророк Захария е един от така наречени малки пророци, чиито книги са запазени в Стария Завет. Той произлизал от коляното (племето) на Леви и бил роден по време на вавилонския плен. Името Захария означава "Бог помни". Наречен е Сърповидец, тъй като имал видение, че сърп се спуска от небето като наказание за нечестивците. Заедно с пророк Агей той насърчавал евреите след завръщането им от плена (през 537-536 г. преди Христос) да възстановят храма в Йерусалим.
Захария пророкувал тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим (преди залавянето и смъртта Му), сумата от 30 сребърника, платени на Юда като цена за предаването на Учителя, както и разпръсването на апостолите при разпятието на Голгота. Пророк Захария починал в дълбока старост в 520 г. преди Христа.
Днес е втората подготвителна неделя за Великия пост, когато се чете притчата за блудния син, който символизира цялото човечество, отклонило се от правия път. Но винаги съществува възможност за покаяние и праведен живот.
