Освен дванадесетте апостоли, за които се разказва в Евангелието, Исус Христос има и други седемдесет, които също разпратил по цял свят да проповядват християнството с мир, кротост и смирение. Той им дал сила да вършат чудеса като доказателство на проповядваната истина и поръчал да не се грижат за житейските си потребности, защото Бог няма да ги остави, а всичкото си внимание да съсредоточат в това – да призовават човеците към вечен живот.
Подир възнесението на Господа, светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. По време на мисията си, те претърпели много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост.
Изгонени от една страна, те отивали в друга да разпространяват Словото Божие. Така християнството бързо се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на апостол Павел "не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила". Те поучавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Мнозина от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.
