Преподобният Пимен Зографски бил родом от София, подвизавал се в Зографския манастир, а после в цяла България. Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наречен Павел. Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората най-простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира дохождал само за да се причасти.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и само като получил неговото съгласие, се отправил за България, която по това време била под османско робство. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на много години той обиколил почти цяла България.
Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове.
В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Югославия, околия Княжевацка.
И до сега не е известно кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран.
На този ден празнуват и българските художници иконописци и реставратори. Денят се отбелязва от 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие (манастирите около столицата), "Св. Пимен Зографски".
