Св. Евтимий Търновски e авторитетна фигура в православния свят. Повечето сведения за живота му черпим от текстовете на негови ученици и последователи. Основен сред тях е "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак.
Роден е около 1320-1330 г. и според някои произхожда от знатния род на Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.
Св. Евтимий постъпва последователно в манастира Студион и лаврата на Св. Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Св. Троица” край Търново и поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
Славата на Св. Евтимий като строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довежда до патриаршеския престол през 1375 г. Той става патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в българската история. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!” По заповед на султана патриархът е изпратен на заточение в Родопите. Къде точно е бил заточен патриархът на осиротяла България, не се знае. Предполага се, че е издъхнал около 1402-1405 г.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий - литургични книги, похвални слова, жития и послания. Много от трудовете му обаче са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден, 20 януари, заедно с паметта на Св. Евтимий Велики.