Коларов уточни, че повечето инциденти се случват на забранени за къпане места. Той заяви, че многократно младежи скачат от моста на централния плаж в града въпреки поставените предупредителни табели с указание, че скачането от съоръжението е абсолютно забранено. Той припомни инцидента от юни, при който 18-годишен младеж се удави в морето след скок от моста.

Спасителят посочи, че трагичните инциденти от началото на този летен сезон са повече в сравнение с миналогодишния. Само по Южното Черноморие за два дни са намерени телата на трима удавници.

Коларов обясни, че мъртвото вълнение се предизвиква при определени метеорологични условия, като то се образува по релефа на дъното. Той посочи, че дъното е неравномерно и релефът му не може да бъде видян от брега, докато човек не навлезе във водата. На една и съща широчина може да има различна дълбочина. На три-четири метра от брега дъното може да бъде от 200 до 220 сантиметра.

Коларов предупреди, че вълните невинаги са показател. "На дъното могат да бъдат образувани дънни ями и дънни течения, които не могат да бъдат забелязани от повърхността", посочи той.

Коларов посъветва да се спазват всички препоръки на спасителите и да не се подценява обозначението на флаговете. "Червеното означава, че влизането е абсолютно забранено, било то до глезените или коленeте. Жълто предупреждава за къпане с повишено внимание", поясни той.

Летовниците трябва задължително да се информират кои места са абсолютно забранени за къпане и кои плажове са неохраняеми.

На кръгла маса в рамките на Седмицата на водното спасяване във Варна експерти заявиха, че много често летовниците изобщо не се съобразяват със спасителите, дори си позволяват да ги обиждат. Председателят на Националната комисия по водно спасяване доц. Стоян Андонов посочи, че по данни на МВР през миналата година в страната 56 души са се удавили в морето и още почти толкова - във вътрешността на страната. Само около 10 от тях са чужденци. Около 90% от починалите са мъже на средна възраст 55-60 години.

Андонов смята, че има няколко основни причини за инцидентите - често пострадалите са употребили алкохол, освен това надценяват способностите и здравословното си състояние. По негови думи по принцип жените са са много по-малко склонни да поемат рискове във водата.

Под данни на Водноспасителната служба (ВСС) на Българския Червен кръст (БЧК) 2023 г. в България от удавяне са спасени 5753 души. През последните години се наблюдава значителен спад на случаите на удавяне. За 2022 г. смъртните случаи от удавяне у нас са 228, а за 2023 г. - 109 души.

Обучените професионални водни спасители у нас за миналата година са 767. От тях 534 работят около басейните, а 215 - на морето. За 2023 г. са обучени седем старши спасители и 11 инструктори, а за квалификационна степен "Млад спасител" - седем души.

През миналата година случаите на удавяне във вътрешните водоеми са се изравнили с тези по морето. От общо 109 случая 54 са станали по Черноморието, а 55 - във вътрешните водни територии.

България е една от страните с малко под средното за Европа ниво на смъртни случаи от удавяне, заяви Стоян Андонов. Той посочи, че у нас процентът е около 1,2, а в скандинавските държави - над 3%. В световен мащаб удавянето е на трето място като причина за смърт.