Майсторката научила много за българските носии и твори под звуците на народна музика. „Изработила съм някои мартенички, плачейки на фона на родопските песни. Тях ги препоръчвам на тези, които имат близки в чужбина и са виждали внуците си само на снимка“, разказва Антонина. Болно й е, че хората нямат пари и с всяка изминала година мартениците се купуват по-малко. Напуснала родината си, внучка на носител на четири Георгиевски кръста, тя сега тъжи, че хората намаляват и прави и мартеници в цветовете на родния ни трибагреник.
В направата на китните предвестници на пролетта тя влага дори поетични послания, но основните наричания са здраве, късмет и благоденствие. Използва медени звънчета, шевици, кожи, дантели, тикви и какво ли не, за да доближи подаръка до нашенските традии от миналото. Отскоро й помага и дъщеря й, останала безработна.
До нейните оригинални мартеници са батмани, рокери, войници с шумкарски униформи и герои от детските анимационни филми, закичени с класическата българска мартеница. „Вече всичко става за мартеница!“, коментират минувачите, натъкнали се дори на малки дървени бъчви. А жените влагат много старание и фантазия, вграждат дори скъпоценни камъни. На сергиите тази година може да се види цялата флора и фауна в един по-празничен вид. Цените са поносими.
Камелия Александрова
