Ако някой все още се пита „Де е българското?“, той трябва просто да дойде в най-будното село в община Мездра – Зверино, за да види и чуе българското! Де е българското?! То е тук, в сърцата на балканджиите от Исъкрското дефиле, пазещи и носещи в сърцата заветите на предците ни, съхранили своя непокорен дух, закърмен и предаван от род в род и от поколение на поколение. Буден и извечен като водите на Искъра, твърд и непокорен като скалите на пролома.
Честването на празника в Зверино започна в 9:30 часа с тържествена литургия в местния храм "Свети Димитър”, приютил под купола си множество деца и възрастни в народни носии и четнически униформи, и отслужена от енорийския свещеник отец Антон Петков. В края на службата отец Антон благослови миряните с думите: "Нека Бог да пази България, Зверино и всички люде по света!".
Тържественото шествие, предвождано от иконата на Свети Димитър, хоругви и знамена с извезаните страшни и безсмъртни думи „Свобода или смърт“, множеството се отправи към площада в центъра на селото, за да се срещнат с другите два лъча – от близките села Игнатица и Оселна.
Небивал възторг сред множеството предизвика появата на Райна княгиня, в образа на 8-годишната Цветилена Владимирова Ценова, която, яхнала дорест кон, развя знамето със заветните думи „Свобода или смърт“ и поведе шествието към площада.
В същото време откъм Игнатица пристигна вторият лъч на празничното шествие, а от другата страна, „млад юнак на коня“ предвождаше шествието от Оселна, с развято знаме в ръка.
Пред хилядното множество на площада, възпитаниците на Средно училище „Св. Климент Охридски“, пременени в четнически униформи, изнесоха рецитал, посветен на 3-ти март, като припомниха и трагичната история на селото, непощадено от зверствата на поробителя, но оцеляло и пребъднало и до днес. Заветните думи на дядо Петко, един от малцината оцелели от изгорената църква, завещал на живите да съградят ново село на ново място, но да го нарекат Зверино, за да се помни и знае за зверствата на тираните.
Кулминацията на честването на националния празник бе "Пробуждането с хоро", в която се включиха танцьори от Ансамбъл "Мездра", Клуба за народни танци "Хорце, винце и още нещо“ и Танцова формация "Хоп-троп на хорото" при Средно училище "Св. Климент Охридски". Над площада се понесе емблематичната родопска песен „Рипни, Калинке“, която събра магията на Родопа с величието на непристъпните зъбери на Стара планина в едно хоро, за да покаже, че тук е българското.
Площадът се превърна в едно голямо туптящо сърце, събрало в себе си над 500 сърца, пулсиращи в един ритъм, в един дъх, в едно име – България.
Празникът на възродения български дух завърши с вечното като любовта към Родината "Дунавско хоро" на Дико Илиев и с възгласи: "Българи, юнаци!”
На многая лета, България!
