"Поезия на село"...в Зверино!“...

"Поезия на село"...в Зверино!"...Почти като приказка, почти като сюрреалистична история, почти еретично на фона на несигурното утре, на стремглавото повишаване на цените, на галопиращата инфлация...Поезия на село?! ...Някой ще се изсмее, друг ще кимне снизходително с глава, а трети просто ще махне с ръка...Да, може би е така, но едва ли това ще се случи не на кое и да е място, а в мездренското село Зверино – духовното огнище на Искърското дефиле. Та, за една такава приказка разказваме днес, написана в село Зверино. Тук не само пазят и продължават изконните български традиции, но и живеят с пулса на времето днес. Тук не задават само въпроси, тук търсят и намират отговори...

• Калин Дацов

И тази поредна приказка, "написана" на левия бряг на извечната река Искър, е по идея на Калин Дацов. Един от многото млади хора в Зверино, които непрекъснато поддържат духа на българското, решил да превърне част от няколко обществени места в Зверино в истински поетични кътчета. Особено в това нелеко за всеки един от нас време, в което живеем. В забързаното ни ежедневие, улисани в собствените си грижи, в търсене на отговори на често незадавани дори към самите себе си въпроси, сякаш забравяме, че вече има такива, дадени от другите, живели много преди нас.

Ето какво публикува Калин в социалните мрежи:

„Напук на схващането, че когато нещо в село се лепи, то е...некролог, реших да провокирам и да накарам хората да се поспрат...пък да се позамислят за нещо по-вдъхновяващо. Затова на 5 ключови места в село залепихме стихотворенията:

"Да се завърнеш в бащината къща" - Димчо Дебелянов

"Като слънце" - Елисавета Багряна

"Когато си на дъното" - Дамян Дамянов

"Снежни думи" - Яна Язова

"Баба" - Дора Габе“

• Калин Дацов
• Калин Дацов

За MediaNews Калин сподели, че е заимствал идеята от свои приятели, които живеят в пазарджишкото село Паталеница, и решил да я разпространи и в Зверино.

„По принцип местата, на които съм ги залепил, са избирани според съдържанието на стихотворението. Най-отчетливо е на "Да се завърнеш в бащината къща", което залепих на жп гарата и "Баба", което сложих до училището, защото е насочено към децата. Не съм се фокусирал толкова върху реакцията, тъй като аз следобеда ги залепих и не съм чакал някой да ги гледа. За мен е важно поне някой да ги прочете и да се позамисли за съдържанието им“, допълни Калин.

А най-интересното и, разбира се, най-хубавото в тази идея е, че негов помощник в разлепването е един малчуган, който завинаги ще запомни какво и защо е направил.

Благодарим ти, Калине, за капчицата надежда и въгленчето, което ще запали искрата на доброто. Дано тези начинания да станат ежедневие и се превърнат в добрата новина на всеки утрешен ден!

2 404 прегледа · 0 споделяния

Коментари (0)

Всички коментари

Коментарът ще бъде публикуван след одобрение от модератор.