И тази поредна приказка, "написана" на левия бряг на извечната река Искър, е по идея на Калин Дацов. Един от многото млади хора в Зверино, които непрекъснато поддържат духа на българското, решил да превърне част от няколко обществени места в Зверино в истински поетични кътчета. Особено в това нелеко за всеки един от нас време, в което живеем. В забързаното ни ежедневие, улисани в собствените си грижи, в търсене на отговори на често незадавани дори към самите себе си въпроси, сякаш забравяме, че вече има такива, дадени от другите, живели много преди нас.
Ето какво публикува Калин в социалните мрежи:
„Напук на схващането, че когато нещо в село се лепи, то е...некролог, реших да провокирам и да накарам хората да се поспрат...пък да се позамислят за нещо по-вдъхновяващо. Затова на 5 ключови места в село залепихме стихотворенията:
"Да се завърнеш в бащината къща" - Димчо Дебелянов
"Като слънце" - Елисавета Багряна
"Когато си на дъното" - Дамян Дамянов
"Снежни думи" - Яна Язова
"Баба" - Дора Габе“
За MediaNews Калин сподели, че е заимствал идеята от свои приятели, които живеят в пазарджишкото село Паталеница, и решил да я разпространи и в Зверино.
„По принцип местата, на които съм ги залепил, са избирани според съдържанието на стихотворението. Най-отчетливо е на "Да се завърнеш в бащината къща", което залепих на жп гарата и "Баба", което сложих до училището, защото е насочено към децата. Не съм се фокусирал толкова върху реакцията, тъй като аз следобеда ги залепих и не съм чакал някой да ги гледа. За мен е важно поне някой да ги прочете и да се позамисли за съдържанието им“, допълни Калин.
А най-интересното и, разбира се, най-хубавото в тази идея е, че негов помощник в разлепването е един малчуган, който завинаги ще запомни какво и защо е направил.
Благодарим ти, Калине, за капчицата надежда и въгленчето, което ще запали искрата на доброто. Дано тези начинания да станат ежедневие и се превърнат в добрата новина на всеки утрешен ден!
