Светлият християнски празник започна с тържествена Света литургия в храма "Св. Димитър", отслужена от отец Антон, след което миряните се отправиха с хоругви и знамена, предвождани от иконата на светеца, носена от миналогодишния спасител на разпятието, и под звуците на каба гайди в литийно шествие към мястото на Великия водосвет. Спазена бе и традицията шествието да поднесе венец пред бюст-паметника на Войводата Христо Ботев, по повод 178-та годишнина от рождението му.
Преди ритуалното спасяване на Кръста Господен отец Антон отслужи Велик водосвет и благослови тридесетината млади смелчаци, които се подготвяха за спасяването на Христовия кръст и за "Мъжкото хоро".
Отец Антон припомни казаното от евангелистите Лука и Матей - "А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21). "И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17) , благослови миряните и им пожела здраве, мир и благоденствие.
По традиция в ритуала по спасяването на Кръста участваха само местни млади хора. Случайно или не, навръх десетата годишнина от възстановяването на традицията, щастливият спасител бе вдъхновителят и инициаторът ѝ - журналистът Борислав Радославов.
"Да бъдем по-задружни и обединени, да вървим заедно напред, защото сам човек не е за никъде", каза Борислав.
След спасяването на кръста, в студените води на реката се изви впечатляващо мъжко хоро под звуците на каба гайдите. Над Искъра се понесе песента на капитан Петко войвода.
Най-малкият участник в "мъжкото хоро", бе петгодишният именик Йордан, наследник на миналогодишният „спасител” на Кръста. Малчуганът бе облечен в традиционна национална носия и гордо поздравяваше множеството от раменете на баща си.
Хоро се пренесе на площада около огромния огън, на което се хванаха всички, и се изви като едно голямо туптящо сърце. Пространството се изпълни с пъстроцветните носии на момите, а над Искърското дефиле се разнесоха родопските песни и звуците на каба гайдите. Плавно и естествено на едно място се събраха меките гънки на величествената Родопа планина и стръмните склонове на Стария Балкан, прегърнати от мъглата. И в тази среща имаше нещо повече от символично - България е една и неделима.
