Преданието разказва, че през втората половина на І век в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов.
София, честна и набожна жена, овдовяла и дошла с трите си дъщери да търси препитание в столицата Рим. Тя и дъщерите ѝ не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това, император Адриан (117-138) заповядал да ги доведат при него. Той се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им.
Разпитите и убеждаванията да се откаже от вярата си започнали от дванадесетгодишната Вяра. Но девойката, възпитана в преданост към християнската вяра и чиста нравственост, останала непреклонна. Тогава мъчителите не се поколебали да я обезглавят.
Последвала поредица от мъчения, сменяни с увещания към десетгодишната Надежда. Тя вече видяла какво претърпяла сестра й Вяра и как е загубила живота си, но не се уплашила. Останала твърда във вярата си и скоро също загинала от меча на палача. Същата била участта и на деветгодишната Любов. Така в рамките на един ден трите момичета били посечени пред много присъстващи, за да се всява страх сред народа и особено сред онези, които не се съгласявали да почитат измислените божества на имперската религия.
Със съкрушена душа майката София погребала дъщерите
си и останала три дни на гробовете им, молейки Бог да я вземе при Себе Си.
Накрая майчиното ѝ сърце не понесло цялата тази мъка и София предала духа си до
гробовете на своите деца.
На този ден не се извършват някакви специални обреди и не се спазват забрани. Месят се пресни питки и се раздават с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов.
На този ден припомняме християнските добродетели и стремежа към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и рано или късно ще бъде възнаградено. Закон Божи е, че добрият човек, дори да е беден не остава сиромах без да му подаде парче хляб. Че всеки би трябвало да проявява милосърдие към човек, изпаднал в беда – бедняк или сираче, а гостенин не се връща дори и да е неочакван.
