През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Константинопол, а градът 16 века носи името му.
Обреди и традиции
21 май е свързан и с Дионисиевите мистерии, които почитат възраждането на природата, огнените танци на нестинарите, магическите пророчества и лечебна сила, както и с древния култ към слънцето по нашите земи.
Още от незапомнени времена нашите предци са знаели, че огънят притежава магическа сила и пречиства не само предметите, преминали през него, но и грешните души. Народните поверия гласят, че който прескача огъня ще бъде здрав през цялата година. Нестинарите, обаче, влизат боси в огнената жарава, за да изиграят своя ритуален танц, вярвайки, че светците ги покровителстват, докато са в огъня и им проправят път през него, за да не изгорят босите им крака. Затова те държат в ръцете си икона на двамата светци Константин и Елена.
В чест на огнените покровители, жените правят обредни курбани, особено, ако в семейството им има болен човек или са преживяли тежък период.
Мъжете, които си харесат булка на този ден, се смятат за големи късметлии, тъй като тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".
Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни преди деня на Св. св. Константин и Елена със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
