Св. Елисавета и съпругът ѝ, св. Захарий, живели по времето на цар Ирод (6 век пр. Хр.). Св. Захарий бил свещеник от Хеврон, нямали деца до дълбока старост. Но веднъж, когато св. Захарий бил на смяна и трябвало да влезе в Йерусалимския храм, за да покади, му се явил Архангел Гавриил и му известил, че жена му ще му роди син, който трябва да бъде наречен Йоан. Св. Захарий не повярвал и за това Гавриил му отнел гласа, до момента, в който се сбъдне предреченото. Скоро след като се прибрал у дома си, св. Елисавета заченала.
Пророк Захария е един от 12-те т.нар. “малки” пророци (защото техните книги в Библията са по-малки в сравнение с тези на “големите” пророци Исайя, Йеремия, Йезекиил и Даниил). Живял е през VІ в. до Христа.
Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара от войници, задето не казал къде е синът му – детето Йоан, за да го погубят по наредбата за избиване на Витлеемските младенци. Света Елисавета, пазена от Бога, заедно със сина си живеела в разтворилата се планина. По Божие повеление за тях там се устроила пещера, избликнал извор с вода, а над пещерата израсла финикова палма, отрупана с обилен плод. Когато майката и синът искали да ядат, дървото се наклонявало, давайки им плодовете си за храна, а след това отново се изправяло.
Четиридесет дни след убийството на Захария, Света Елисавета, майката на Предтечата, се преставила в тази пещера, а Свети Йоан бил хранен от ангел до достигането на пълнолетие и пазен в пустинята до деня на явяването си пред израилтяните.
