Свети Павел, архиепископ Константинополски се родил в Солун в началото на IV век. Млад влязъл в клира на църквата и бил секретар на светеца архиепископ Александър. Когато в 337 г. Александър починал, Павел бил избран на негово място за архиепископ. По това време вече се разпространявала ереста на александрийския свещеник Арий.
Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския престол и няколко пъти бил свалян от него в зависимост от това, чие влияние преобладавало в ожесточената и често пъти кръвопролитна борба между арианите и православните. Но и в заточение, и на патриаршеския престол той винаги еднакво показвал себе си като непоколебим изповедник и стълб на православието.
Тази твърдост станала причина за неговата мъченическа смърт. Император Констанций, привърженик на Ариевото учение, го изпратил на заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен по време на богослужението около 350 г.
Година по-късно мощите му били пренесени в Цариград, а оттам – във Венеция, където се намират и сега.
Света Клавдия Прокула е съпругата на Пилат Понтийски. Според Евангелието, тя веднага повярвала в Христос и упрекнала мъжа си, че е осъдил невинен на смърт. В гръцката, коптската и етиопската православна църква паметта и се почита на 27 октомври по Юлианския календар.
Свети Лука произхождал от сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с усърдие посещавал Божиите църкви и бил не само слушател, но и изпълнител на Божествените Писания. И когато родителите му решили да му намерят жена, една нощ той излязъл от дома си и отишъл в необитаема пустиня.
След като прекарал 14 дни в пост, свети Лука се удостоил с божествено и ангелско посещение. Накрая отишъл в една обител, където приел монашество и се предал на суров постнически живот: вкусвал по малко хляб и вода през три или четири дни и почти не спял. Така живял в продължение на година и половина. После, заедно с още един монах, се уединил на планината Етна, където се подвизавал, хранейки се само с тревите, които растели в тази планина. Малко почивал, малко спял. През цялото време носел само една дреха и ходел бос. Той си поставил като правило да не излиза от килията си, докато не изчете целия Псалтир.
Според откровението, което получил, той отишъл на едно място, където събрал 12 монаси и с голямо старание устроил техния живот. Заради това преподобният заминал във Византия, където се запознал с устройството на монашеските общежития. Оттук той заминал за Коринт, където мирно починал.
