Свети Мирон бил презвитер в Ахая по време на царуването на нечестивия цар Деций (царувал от 249 г. до 251 г.). Военачалник (хегемон) на тази страна бил Антипатър. Светецът произхождал от знатен и богат род. Имал много кротък нрав. В сърцето си винаги питаел топла любов към Бога и хората и прекарвал живота си богоугодно.
Веднъж, на празника Рождество Христово, военачалникът Антипатър влязъл в християнския храм, за да улови християните, събрани на молитва, и да ги предаде на мъчения.
Като видял това, свети Мирон се преизпълнил с ревност, със сила го изобличил и го укротил. Заради това той бил хванат по негова заповед и предаден на жестоки мъчения: окачили го на дърво и стъргали тялото му с железен гребен. След това го горили с огън. Накрая бил хвърлен в силно разпалена и изригваща страшни пламъци пещ. В същия миг от пещта излязъл огън и изгорил сто и петдесет нечестиви слуги на хегемона, стоящи наблизо. По благодатта на Христа, светият останал жив, като не претърпял никаква вреда, и стоейки сред пещта, благославял Бога. В същото време в нея се виждали свети ангели, стоящи сред огъня около светеца и охлаждащи пещта.
Когато пещта угаснала и светецът излязъл от нея, без да претърпи вреда, хегемонът започнал да го принуждава да се поклони на идолите. Чудото не вразумило мъчителите, а ги довело до още по-голяма ярост. Те заповядали да одерат кожата му. Мирон уловил ремък от своята кожа и с него ударил съдията мъчител. Той изпаднал в ужас и се самоубил. Накрая Мирон бил посечен с меч.
