През царуването на император Домитиан започнало страшно преследване на християните и до всички князе и управители били разпратени укази - християните безпрекословно да се подчиняват на царските повели, да приемат езическата вяра и да се покланят на идолите. Тогава се намерили множество верни, които безстрашно изповядали Божието слово, и се разкрило великото мъжество на мъчениците, които се подвизавали за Христа Спасителя.
По това време на остров Патмос бил заточен и великият апостол, свети Йоан Богослов - този стълб на Църквата, основата на християнската истина и проповедникът на предвечното Божество на Единородния Син Божий. В Патмос при откровение посред седем светилника Господ му се явил и заповядал да напише до седемте ангела, тоест до епископите на седемте малоазийски църкви, и да подкрепи сонма на мъчениците. При това Господ споменал и за светителя Антипа, за когото е и настоящото повествование. "Верният Ми свидетел Антипа - казва Господ на ученика Си - биде умъртвен между вас, среди които живее сатаната" (Откр. 2:13).
Свети Антипа бил епископ на Пергамската църква. От тези думи на Иоановото откровение се вижда какъв верен Христов свидетел е бил Антипа и какви - жителите на град Пергам, жилище на сатаната. Сред тях свети Антипа бил като светлина сред тъмнината, като роза сред тръни, като злато в калта, или, най-добре казано - в огнена пещ, според както е писано: "Той ги е изпитал като злато в горнило". Там и природният закон не се спазвал, и нямало никаква разсъдителност, но всеки мъстел за себе си; силният обиждал слабия и смятали за мъжествен, добър и праведен онзи, който биел или умъртвявал християни.
И когато неверните така притеснявали и безпокоели християнското общество, блаженият Антипа, мъж непоколебим във вярата и постоянстващ в добродетелите, не се смущавал ни най-малко, но сякаш заменил човешкото естество с ангелско, твърдо и безбоязнено заставал срещу враговете. Пренебрегнал заплахите на мъчителите, той често излизал сред народа, сияел като заря и със светлината на чистата и права вяра прогонвал мрака на идолопоклонническата заблуда.
Обезумялата от ярост езическа тълпа не искала повече да слуша думите на благочестивия старец - епископ. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало идол: голям бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа. Той се прекръстил благоговейно и извикал: - Боже, Който си ни открил скритата от векове тайна на нашия Господ Иисус Христос, благодаря Ти за всички Твои благодеяния. Благодаря Ти, че ме удостои с този час и ме сподоби да бъда записан в списъка на мъчениците за Твоето учение. Приеми заминаващата от временния живот моя душа и я надари с Твоята благодат. Като понасял спокойно и с твърдост страшните мъчения, св. Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните сили отслабвали и тихо издъхнал.
Християните благоговейно погребали тялото на светия мъченик. Мощите му били запазени. Бог ги надарил с лечебна сила.
