По време на царуването на жестокия гонител на християните Максимиан, съуправител на император Диоклециан (285-305) в Сирия имало един храбър войник на име Андрей. Той тайно вярвал в Христа. Императорът го назначил за стратилат (военачалник) и го изпратил да воюва с персите. Андрей имал малка войска, но сам давал пример на безстрашие и научил войниците си да вярват в Бога и да се уповават на неговата сила. След като удържал бляскава победа, той се върнал в Сирия. Там завистливи хора донесли на управителя, че Андрей е християнин. Тогава го повикали на съд и го предали на изтезания, измъчвали и войниците му. Тъй като Максимиан знаел, че целият народ уважава Андрей, той се побоял да го накаже смъртно и го освободил, но писал на управителя да намери за него друга вина. Свeти Андрей с войниците си отишъл в киликийския град Тарс да приемат Светото Кръщение. Тогава управителя на Сирия известил в Тарс, че той уж вдигнал с войниците си бунт срещу императора. Изпратени били войски, който избили всички.
Свети Теофан Нови Атонсик е роден в Янина (днес в Гърция) в началото на XVI век. Замонашва се в светогорския манастир Дохиар и е избран за игумен на манастира. Заминава за Цариград и там спасява сестриника си, който е отвлечен от турци, за да бъде направен еничарин. Укрива племенника си на Света гора и той се замонашва там. Част от братята в Дохиар обаче, притеснявайки се от отмъщение от страна на мюсюлманите, искали те да напуснат. Теофан и племенникът му заминават за Берския манастир, където решават да останат. Създават постница в чест на Света Богородица. След това Теофан се установява близо до Негуш и съзадава манастир, посветен на Светите Архангели. Последните години от живота си ги прекарва между Негушкия манастир и Берския манастир.
