По времето на Траян в Илиопол живеела самарянката Евдокия, която прелъстявала и погубила мнозина, като така трупала богатство. Монах по време на път отседнал до нейната къща. През нощта започнал да чете за Божия съд. Евдокия се събудила и слушала.
Покаяла се и 7 дни останала на пост и молитва, приела Христа и раздала богатството си. Който се опитвал да я изкуши, падал мъртъв, а тя с молитва го съживявала, заради което била обявена за магьосница и отсекли главата.
На 4 август църквата възпоменава и светите седем отроци на вярата - Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Екзакустодиан (Константин) и Антонин.
Свети Максимилиан бил син на градоначалника на Ефес, останалите били синове на други благородни граждани на града и всички били приятели от детството си. Когато император Деций (249 – 251) пристигнал в града, заповядал гражданите на Ефес да принесат жертва на езическите божества, а които не се подчинили, били подложени на мъчения и смърт.
Седемте ефески младежи изповядали вярата си в Христа пред императора, но Деций ги освободил, като се надявал, че ще променят решението си, докато той е на поход. Младежите напуснали града и се скрили в пещера на планината Охлон, където прекарали време в молитва, подготвяйки се за подвига на мъченичеството. Най-младият от тях, свети Иамвлих, облечен в просешки дрипи, отишъл в града да купи хляб и чул, че императорът се е завърнал и че ги търси. Като разбрал къде се крият младежите, Деций заповядал входът на пещерата да бъде зазидан с камъни, за да умрат младежите от глад и жажда.
Двама от високопоставените лица, присъстващи на запечатването на пещерата, били тайни християни и, за да запазят паметта на светците, поставили сред камъните ковчеже с две калаени плочки с имената на седемте младежи и обстоятелствата около тяхното страдание и смърт.
Два века по-късно станало чудо - младежите се събудили и се върнали в своя град. Тогава в Ефес пристигнал император Теодосий, беседвал с тях и ги благословил да заспят вечния си сън, а на това място започнали да стават чудеса.
