След мъченическата смърт на св. Игнатий Богоносец както в малоазийските църкви, така и в целия тогавашен християнски свят се е ползувал с особена почит и е имал голямо влияние Смирненският епископ св. Поликарп. И той, както и св. Игнатий, е бил непосредствен ученик на св. евангелист Иоан Богослов, от когото вероятно е поставен за епископ на Смирненската църква.
Св. Поликарп бил още твърде млад, когато св. Игнатий извършил своето пътешествие от Антиохия за Рим, за да приеме там мъченическа смърт. Като останал, макар и не дълго време, в Смирна, където св. Поликарп бил вече епископ, св. Игнатий бил удивен от неуморната и ревностна пастирска дейност на младия Смирненски епископ.
От Троада св. Игнатий писал на св. Поликарп сърдечно послание да се грижи за религиозно-нравственото единение на своите миряни, да бъде проникнат от истинска любов към всички, да бъде снизходителен, в управлението на своята църква, да проявява дълбока мъдрост и голямо смирение, да прониква в душите на своите миряни, да бъде твърд като наковалня в делата на вярата и да не се смущава от никакви заблуди и лъжеучения, да се грижи за бедните, сираците, вдовиците, робите и робините и да насочва всички по пътя на нравствения възход.
И св. Поликарп наистина изпълнил всички тези изисквания по отношение на епископа. Със своята истинска апостолска дейност в полза на Църквата, със своите високи нравствени качества, той спечелил сърцата на християните. След смъртта на св. Игнатий, станал главен представител и защитник на християнските истини. Той събрал около себе си група от най-близките си ученици, у които искал да възпламени същата несъкрушима твърдост във вярата, с каквато се отличавал сам той.
В 155 г. св. Поликарп отишъл в Рим, за да обсъдят съвместно с римския епископ Аникита някои общи църковни въпроси, главно въпроса за празнуването на Пасхата.
Наскоро след своето завръщане от Рим, вече 86-годишен, св. Поликарп завършил в 156 г. мъченически своя дълъг и плодотворен живот. На увещанието на представителя на езическата държавна власт да се отрече от Христа, св. Поликарп категорично отказал. Осъден бил на изгаряне жив, обаче и сред буйния огън по Божия милост той останал невредим; затова бил прободен с меч, след което тялото му било изгорено.
