Според житието на светеца, той е роден през 357 г. в Мала Азия. Преподобният Симеон бил смирен и благ християнин, който на 18 г. постъпва в манастир, но за да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти, подобна на висок стълб, в която прекарва остатъка от живота си, и затова е наречен "Стълпник". Умира на 103 години.
В миналото с празника Симеоновден започвала есенната оран, сеитбата, бруленето и събирането на орехите. В България денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”. Според обичая, рано сутринта домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел или жар. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св. Симеон”, отваряла широко портите, подавала на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпращала тържествено.
Щом пристигнели на нивата и изоравали първата бразда, орачите разчупвали питата на четири части. Първото парче хвърляли на изток към слънчевия изгрев, второто давали на воловете, третото заравяли в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмислял като смок синурлия, а четвъртото стопанинът изяждал сам. Костите на варената кокошка също се заравяли в първата бразда. Храна обратно в къщата не се връщала.
Поверия за Симеоновден
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома;
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите;
Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове;
С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата;
Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита;
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
