Нектарий е роден на 1 октомври 1846 г. в град Силиврия (днес Силиври на тракийския бряг на Мраморно море, Турция) и бил кръстен Анастасий. Още на 14 години отишъл в Цариград да работи и да се изучи. На 20 години вече станал учител на остров Хиос. Воден от стремежа си към духовен живот, станал монах с името Нектарий в един манастир на острова.
А когато завършил богословие в Атинския университет, бил приет в клира на Александрийската патриаршия, в Египет. Ръкоположили го за свещеник, а през 1889 г. бил избран и ръкоположен за епископ на Пентапол. Служел и проповядвал на народа, който се стичал в храмовете и жадно слушал духовните му слова. Накрая бил назначен за ректор на Атинската духовна семинария, където възпитавал бъдещите свещеници и епископи.
Основал женски манастир на остров Егина, южно от Атина. Написал много книги и слова с наставления. Упокоил се на 8 ноември 1920 г. в манастира "Света Троица" на остров Егина, където се пазят мощите му.
Светите мъченици Онисифор и Порфирий живели при царуването на римския император Диоклетиан.
По време на жестокото гонение, повдигнато от този цар срещу християните, те претърпели тежки мъчения заради вярата си в Христа и предали душите си на Бога. Вярващите ги погребали тайно през нощта в село Панкеан. При техния гроб се извършили много чудеса и изцеления
Когато от ІV век започнало да се разпространява пустинното подвижничество, много християнки тръгнали по този път и служили на Господа чрез самоотречение и чрез трудния подвиг на пустинножителството. Една от тях била и преп. Матрона. Тя понесла от мъжа си много гонения за своята ревност към вярата, се подвизавала много години в манастир и сама основала в Цариград женска обител. Като прекарала в иночество 75 години, тя умряла на 100 години, в 492 година.
Преп. Теоктиста, родом от остров Лесбос, постъпила в манастир на 17-годишна възраст. Разбойници разорили манастира, взели със себе си в Парос и монахините, мислейки да ги продадат като рабини. Теоктиста успяла да избяга и като дошла до едно пустинно място на остров Парос, там прекарала 35 години при един запустял храм. Случайно ловци дошли на това място и намерили отшелницата. По нейна молба един от ловците й донесъл св. Причастие. Тя се приобщила със св. Тайни и скоро след това спокойно предала душата си Богу в 881 година.
