Когато станал юноша, за да се подготви да заеме светска служба, той заедно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало прочута школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария Кападокийска. По това време великият учител от Александрийската школа Ориген преподавал философия.
Кесарийският епископ Фирмилиан запознал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цял живот. Теодор и Атинодор, като послушали великия учител, решили да не отиват по-нататък, за да станат негови ученици. Скоро под негово ръководство те разбрали, че мъдростта и истината са само в Христовото учение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наречен Григорий.
Св. Григорий, епископ Неокесарийски, Чудотворец - като християнин обикнал молитвата и пустинния живот. Верните усърдно се молили да им стане епископ и Бог изпълнил желанието им.
Като станал епископ в Неокесария, имало само 17 християни, а преди смъртта си узнал, че в града са останали 17 езичници.
Проявил добродетелни дела и пазил Църквата от ереси. Починал в 265 година.
Смята се, че блажената кончина на св. Григорий Неокесарийски била между 266 и 270 година. Недълго преди смъртта си (през 264 г.) той, заедно с брат си Атинодор, епископ на Понт, присъствал на Антиохийския събор против Павел Самосатски.
Освен чудесния по своя произход символ на вярата, на св. Григорий Неокесарийски принадлежат 'Каноническо послание" (по повод нападението на Понт и на цяла Мала Азия от борейците и готите) и "Похвално слово за Ориген".
Мощите на св. Григорий Чудотворец първоначално били в създадения от него Неокесарийски храм. През 1587 г. главата на светеца била пренесена в Улисипон (Лисабон).
