Когато те чрез молитва и изучаване на християнския закон се приготвили да приемат светото тайнство Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в църква, за да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал случайно Епифаний и видял, че лицето му е озарено от необикновена светлина и че над главата му сияе венец. Той разбрал, че Божията благодат почива върху него.
Скоро след това Епифаний постъпил в манастир. Бог му дал сила да прави чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипъркси. Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград.
Епифаний бил много учен, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, между които "Изложение на ересите" и "Тълкуване на библейските пророци".
Свeти Герман, Патриарх Цариградски - VIII век, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.
В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният.
Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст. По-късно мощите му били пренесени във Франция.
