По време на гоненията на християните, бог се явил в съня ѝ в образа на епископ Нон, който бил известен с високата си мъдрост и с праведния си живот. За да избегне гоненията, той се укривал в планините. Другите епископи обичали да слушат поученията му

Подтикната от видението, девойката успяла да открие епископа, тайно се покръстила и раздала дрехите и скъпоценностите си на бедните. Нейната майка се досетила, че Пелагия е станала християнка и веднага известила за случилото се годеника ѝ, който се самоубил. Уплашена, майката изпратила съобщение до императора, че дъщеря ѝ е виновна за смъртта на неговия син. Диоклециан обаче, виждайки красотата на девойката, забравил чувството си за мъст и пожелал сам да се ожени за нея. Тя естествено отказала да се отрече от вярата си и била изгорена жива.

Св. Игнатий Старозагорски живял в края на 18 и началото на 19 век. Родил се в Стара Загора. Бил кръстен с името Иван. Родителите му, Георги и Мария, се преселили в Пловдив. Тук дали сина си на учение. Богато надарен, Игнатий напреднал много в учението. Почувствал от ранни младини влечение към монашески уединен живот. След като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир.

Скоро след това турци убили баща му и насила заставили да приемат мохамеданството майка му и двете му сестри. Бягайки от такова насилие, Игнатий трябвало да се крие на много места. Ходил и в Букурещ. Оттам решил да мине през България и да отиде в Света гора. По пътя около Шумен турци-разбойници го заловили и като го заплашили, че ще го убият, го заставили да даде обещание, че ще смени своята християнска вяра с мохамеданска.

Пуснат на свобода, той горчиво се разкаял за това изнудено обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа. От Шумен дошъл в родния си град Стара Загора. Оттук с един светогорец заминал за Света гора. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, където прекарал известно време. Посетил още някои обители и се установил в един скит - високо, диво и непристъпно място. Тук се предал на най-тежки подвизи. Неговият опитен духовник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Узнал твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово, той го постригал в монашество с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където Игнатий бил решил да приеме мъченически венец. Определил му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг.

На 8 октомври 1814 г. Игнатий бил обесен. Три дни след това старец Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора. От тях са ставали чудеса на изцеления.