Подтикната от видението, девойката успяла да открие епископа, тайно се покръстила и раздала дрехите и скъпоценностите си на бедните. Нейната майка се досетила, че Пелагия е станала християнка и веднага известила за случилото се годеника ѝ, който се самоубил. Уплашена, майката изпратила съобщение до императора, че дъщеря ѝ е виновна за смъртта на неговия син. Диоклециан обаче, виждайки красотата на девойката, забравил чувството си за мъст и пожелал сам да се ожени за нея. Тя естествено отказала да се отрече от вярата си и била изгорена жива.
На този ден църквата почита и Свети Игнатий Старозагорски, живял в края на18 и началото на 19 век. Роден е в Стара Загора и кръстен с името Иван. Родителите му, Георги и Мария, се преселват в Пловдив, където Иван се учи. Богато надарен, той напредвал много в учението. От ранни младини се увлича и от монашеския уединен живот. След като завършил учението си, постъпил като послушник в Рилския манастир, където остава 6 години в монашеско послушание. Скоро след това турци убивали жестоко баща му, а майка му и двете му сестри са насила заставени да приемат мохамеданството.
Иван/Игнатий успял да избяга и се укрил в къщата на една добра старица.
Турците принудили нещастната жена да каже къде се намира монахът. Като
влезли в двора на старицата, той сам се явил пред тях. Те не го познали,
като сметнали, че всеки на негово място не би излязъл открито пред тях.
След всичко това Игнатий се принудил да избяга във Влашко.
Не след дълго, той се завърнал в България. Дошъл в Търново, но там го сполетяла нова беда. Турски войници нападнали дома, където бил, ограбили го и започнали да го принуждават да приеме мохамеданство. Като се видял в опасност, за да спаси живота си, Игнатий се съгласил на думи, след което намерил начин да избяга далеч.
Стигнал до Света Гора и там се отдал на строг монашески живот. В душата обаче му нахлували спомени, а с тях идвала и мъката. Оставал дълго в размисъл. Не била само скръбта по изгубените близки. Съвестта не му давала покой. Чувствал се недостоен пред Христос.
И както постъпвали всички доброволни мъченици по онова време, той сложил на главата си чалма и се явил в съдилището в Цариград. На въпроса на съдията каква молба има, Игнатий разкрил, че бил принуден да приеме исляма и е тук, за да се отрече от насилствено дадена дума и да се върне в своята си вяра в Спасителя Христос.
Тогава за дързостта му съдията го осъдил на смърт, която светецът приел с чест, и с презрение хвърлил чалмата, която се смятала от мохамеданите за свещена. Това било достатъчно, за да бъде осъден на смърт.
Повели го към мястото на наказанието, а той вървял бодро, изпълнен с радост, че ще умре за Христос. Приготвили се да го обесят, но в яда си го удушили с жестокост. Това станало на 8 октомври 1814 г. Тялото му било откупено от един светогорски монах и отнесено в Света Гора. Светите му мощи вършели чудеса.
Свети Игнатий е обявен от Българската православна църква за небесен покровител на Стара Загора.
