Когато Анастасия станала на 20 години, тя се отличавала сред останалите девойки със своята чудна красота. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена. Много млади знатни римски граждани я искали за съпруга. Но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети изцяло на Бога.
В това време император Деций започнал жестоко да гони християните. Фанатизирани езичници донесли на римския управител, че в обителта вън от града живее необикновено красива девойка, която вярва в Разпнатия и не уважава боговете. Като чул за красотата на Анастасия, военачалникът веднага изпратил слугите си да я доведат. Tе хванали Анастасия, сложили на шията ѝ железни вериги и я повлекли към града, където я завели при военачалника. Всички, които видели Анастасия, се удивили от красотата ѝ, смирения ѝ взор и кроткото ѝ лице.
Пров се опитал с благи думи да я склони да се откаже от Християнския бог и да се поклони на езическите богове. Той ѝ обещавал щастлив и богат живот, но девицата била неподкупна.
Военачалникът я попитал какво означава името ѝ Анастасия, а красивата девойка отговорила, че Анастасия означава „възкръснала“. Думите ѝ разгневили военачалника и той заповядал да я подложат на нечовешки мъчения - подложили под нея огън със сяра и смола и я мъчили с огън и зловонен дим, а по гърба я биели безмилостно с тояги. А света Анастасия, страдайки от ударите, задъхвайки се от дима и опалвана от огъня, търпяла. Били я дотогава, докато палачите изнемогнали.
А военачалникът не само че не се вразумил, тъй като злобата му го била заслепила, но с още по-голяма свирепост отново започнал да измъчва светицата с други мъчения. Накрая заповядал да отсекат главата ѝ. Тялото и било хвърлено извън града, но птиците и зверовете не го докоснали. На другия ден игуменката София го намерила и погребала.
