Марко бил родом от Йерусалим, но още като млад се присъединява към християнските общини. Майка му Мария била вярна последователка на Исус Христос, а нейният дом бил място за събиране на вярващите. Първоначално евангелистът носил името Йоан, а след това Йоан-Марко. В последствие приема последното име като знак за отношенията си с римския свят.
Още като юноша Марко взима участие в проповедническите мисии на апостолите Павел и Варнава, чийто племенник бил, а по-късно става неразделен спътник и участник в мисиите на апостол Петър.
В Рим Марко е пребивавал както с апостол Петър, така и с апостол Павел. По-късно Марко заминал за Египет в град Александрия, където живял и проповядвал, построил църква и основал своята християнска общност. Свети Марк изцерил опасната рана на местния обущар Аниан, който станал първият покръстен жител. Църква в Александрия привличала все повече привърженици, което не се харесвало на езичниците. Свети Марко се принудил да напусне града и оставил за свой наместник епископ Ананий. Посетил и покръстил съседните Ливия и Киринайка. От там заминал за Рим, където продължил деянията си със свети Петър и свети Павел.
Идолопоклонниците не можели повече да наблюдават действията у безучастно и издали смъртната му присъда на 24 април, празникът на техния бог Серапис и същевременно Великден. Марко призовавал да не бъде честван езическия обичай, а да се обърнат хората към истинския Бог. Последвали мъчения, тялото му било влачено по градските улици и след него оставали алени следи. Мъченията продължили и на следващия ден. Свети Марко не губел волята си и не преставал да се моли. Издъхнал на 25 април.
