Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност. На запитването на Св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил: Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.
А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал: "Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах".
Захария бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.
Блаженият Артемон бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил възпитан. Той водел благочестив живот, когато светите апостоли проповядвали на света Христовото учение. Веднъж Свети апостол Павел дошъл в Селевкия, където сред гражданите, подобно на светилник, който не може да се укрие, блестял с добрите си дела Артемон.
