- Г-н Апостолов, разбрахме, че сте издали нова книга, кога ще я видим сред читателите в родния ви град?
- Книгите са две. "Вересиите на Господа", тя е от поредицата "Демократически сказания", и сборникът с разкази "Последната пролет на вишните". Те излязоха в края на 2018 г. и още нямат официално представяне.
- Кога ще се случи това в Мездра?
- Надявам се тази пролет.
- Има ли в тях сюжети от родния край?
- Не само сюжети, но и герои. Всеки, който пише, носи житейските истини на своя род, на своя край, на традицията и хората, които са го възпитали, с които е живял. Затова за мен всяка книга, всеки разказ са отговорност пред хората и миналото.
Не можем да висим като паяци в глобалното пространство и да разсъждаваме за вселенското щастие, когато хората носят тежкото бреме на един преход, който по същество за обикновения човек е просто грабеж и мизерия! Днес ние носим проклятието на Берлинския, на Ньойския договор, носим го всички до един, и все още влачим хомота на западните "ценности, изисквания, регламенти, приоритети..."
Добре е, че имаме свободата за обмен на информация, на действителни културни ценности, но тая свобода ни облива с много посредственост, липса на реални културни критерии, натруфена показност и както казваше големият режисьор Крикор Азарян: "Дойде времето на великите нищожества..."
- От какво се нуждае днес човекът у нас?
- Първо от човещина и после от истината, за това, което се случва. Не може да говорим за високи стандарти в пътното, примерно, строителство и в същото време всеки ден да гинат хора от нагли грабежи, кражби, липса на условия за нормален живот.
Къде е истината? В стихотворението си „Елегия” великият поет и революционер Христо Ботев пита: "Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее..?" Журналистите и писателите днес са призвани, ние сме длъжни да отговорим именно на този въпрос. Ако не го сторим, каква е отговорността ни пред човека и пред човечеството?!
- Какво ще пожелаете в заключение на Вашите читатели?
- Всеки трябва да отрони частица от своята истина и да я сподели с другия, за да стигнем заедно до голямата истина. За това е нужна енергия, която ни дава родния край, твърдост и човешка топлина.
