Света Петка е родена през 11 век в град Епиват, намиращ се на брега на Мраморно море. Легендата разказва, че когато била на 10- годишна възраст, чула гласа на Исус Христос и тогава решила да се посвети на вярата. Когато родителите ѝ починали, напуснала дома си.
Обходила светините на Константинопол, посветила се на Бога в малък храм в Иракли, а след 5 години посетила Ерусалим и Божи гроб като се установила в Йорданската пустиня. Предусещайки смъртта си, не след дълго, се върнала в родния си град Епиват. Починала докато се молела. Погребали я вън от градските стени, като чужденка.
Според преданието, дълги години гробът ѝ бил забравен. На мястото обаче се случвали много чудеса. Слепи проглеждали, сакати прохождали, болни от тежки болести оздравявали.
През 1238 година, след Клокотнишката битка, мощите на светицата били пренесени в Търново от цар Иван Асен Втори. След завладяването на Старопрестолния град, реликвите на света Петка били отнесени първо във Видин, а после в Белград.
В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Българските традиции на този ден се коренят от времето, когато в живота на човека основно място е заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот. Смята се, че Света Петка е закрилник на дома и семейството. От Петковден започват подготовките за годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден отбелязва края на земеделската работа – последната есенна сеитба, както и прибирането на реколтата. До този ден цялата земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
На 14 октомври празнуват и овчарите – тогава те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.След Петковден до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. Според поверието, жените, които не спазват тази повеля, ще бъдат посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.
Петковден се смята за повратен и в някои краища, се спазва обичая „полазване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано" представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.
В различни краища на България в съботата преди Петковден се отбелязва Петковденска задушница, за почитане на мъртвите. Раздават се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекадява и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо, благославя с него всички и раздава парченца.
На трапезата на Петковден е хубаво да има гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна .
