Парализираната Куна Троанска от Фердинанд намира пристан в поезията

Но най-голямата й творба остава романът „Първите сто годинии, посветен на съдбата на съдбата на българските родове Смилец и Раксин, и тяхното преселване в Италия". Той е панорама на една историческа действителност, наситена с премеждия, силни характери инеочаквани конфликти.

В психологическа атмосфера се проследяват личностите на героите сблъсъка им се една епоха, трудна и многопосочна... в романа се проследяват съдбите на четири поколения българи, които преминават в своята зрялост изпитания, изграждащи могъщи характери, жертвоготовност и войнски добродетели. Петър, син на Ивац, Андрей Смилец, Асен Андрей и Раксин, както и тяхната правнучка Ана пишат сами историята на своя род, която е история на целия народ.

Дядо й Иван Цонов е бил два пъти кмет на Мала Кутловица след Освобождението. На него посвещава разказа си „Стара дружба“.

Куна Троанска е родена в град Фердинанд през 1920-та година. След като завършва прогимназия в града, учи отначало в Лом, а след тoва и във Враца. Завършва философия в Софийския университет.

Майка е на три деца. Дъщеря й Биляна е автор на поезия и драми. Единият от синовете й е Ясен Кавада е писател-хуморист издател на „Хумористичен вестник“, а другият Кавадарков е актьор в Народния театър „Иван Вазов“.

Първа за чаровната и романтична пиеса изравя сведения от прахта Лета Тодорова като уредник в Историческия музей в Монтана.

Прикована за леглото, изкушената от художественото слово Куна Троанска намира в писането отдушник за страданията си.

"Двайсет години живях с разказите й за старите жители на Кутловица и Фердинанд, Мало буче, откъдето е дошъл праотецът ни Цоно от рода Мишковци. Много късно се сетих да опиша най-ярките личности, нелепи случки, забавни произшествия, по които написах цяла книга с разкази за живота на стария град. В детството ми бяха старите войници, оцелели от войната, войник с прозвище „слънцето“ , мъжете от рода, върнали се живи, но душевно пречупени, си отиваха без време от живота, братът на дядо ми Христо загина на война и името му е написано на паметна плоча на площада – Ангел Троански.

Старото училище, за него майка ми говореше с трепет и любов десетилетия. До последния си час писателката споменава учителката си Надя Попова Савова, споделя синът й Ясен Кавада.

Книгите й не излизат веднага на бял свят, тя чака дълго, докато узрее моментът, докато дойде времето да разведе своите читатели сред преломните събития на историческото минало. Оставя девет отпечатани книги проза и поезия. През 1992 година първата й поетична книга „Пристигам без да съм пътувала”, следвaт „Исторически повести“, "Завръщане" -лирика, повестта „Скалче слиза от планината“, „Разкази и повести“ 1994, Преселници, „Рада“- проза 1995 и „Добрил Капинец“- 1996.

Авторката се увлича от историята. В стихосбирката „Пристигам без да съм пътувала“, тя изповядва

„Като в стариенн тракийски съд

в мене са събрани

дни, години, хиляди.

И като в него езикът на древните говори с мен.“

За да възхвали геройството тя пише новелата "Велико войвода“ с характерното родолюбие и красотата на човешките отношения.

Странни са нейните вълнения, лутания и видения. В стихотоврението „Вдъхновение“ публикувано в книгата „Завръщане“ пише:

И песни пее, и ги поставя в мен

като вълни от първа до девета.

Деветата е страшна и неудържима.

Навлезе ли във мен,

аз се събуждам раздвоена.

Деветата вълна от стихове

ме покорява,

изчезват всички уродливи рими, черни мисли

и моите неизживени грехове.

След деветата вълна събличам дрехата

ненужна, стара, с чужда кройка.

Настигна ме огнено море

и постави в мен песните

като вълни от първа до девета.“

Камелия Василева