В словото си Красимир Каракачанов припомни за живота и делото на Екзарх Йосиф. Неговото родно място е Калофер, но родителите му се преместват в подбалканския градец от село Бреница. Помощник е на даскал Ботьо Петков. Получава високо образование в Сорбоната в Париж.
Заема екзархския престол след отстраняването на Антим I. Ръководи българското паство в едни от най-трудните година на Третата българска държава, от началото на руско-турската война, през Съединението и Илинденско-Преображенското въстание, Балканската и Междусъюзническата война. Запазва духовното единство на българския народ, като оставя центъра на Екзархията в Цариград.
Покровителства църковното и учебното дело в Македония и Одринско. Прокуден от османската столица през 1913, по време на погрома над тракийските българи.
Военният министър връчи почетен медал на хората допринесли с дейността си за изграждането на паметния знак, сред които беше отличен Георги Патлиджански, член-основател на структурата на ВМРО във Враца, основен инициатор за създаване на паметника на Екзарх Йосиф.
