Предстои решението и мотивите към него да бъдат публикувани, но в основата на позицията на Конституционния съд стои фактът, че по Конституция омбудсманът има ограничени правомощия да го сезира. Той може да иска обявяването за притивоконституционни само на закони, с които се нарушават права и законни интереси на гражданите. В случая КС не е установил прякото им засягане.
Възможно е обаче да се приеме, че разпоредбата от Закона за енергетиката нарушава конституционния принцип за разделение на властите - тъй като лишава съда от правото на самостоятелна преценка за характера на решението на КЕВР, т. е. дали то е индивидуален административен акт. Това на практика би означавало, че ако друга от институциите, които имат право да сезират КС - например върховните съдилища или главният прокурор, се обърне към него със същото питане, може и да получи друг отговор.
Според Мая Манолова решенията на КЕВР за определяне на пределни цени засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на гражданите. Тезата ѝ е, че определянето на решенията на КЕВР по чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ като индивидуални административни актове игнорира основни техни характеристики. "Тъкмо обстоятелството, че административният акт непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, дава основание съгласно чл. 65 от АПК същият да бъде причислен към категорията на общите административни актове“, обясни омбудсманът в искането си до конституционните съдии.
Друг неин аргумент е, че в резултат от възприетото законодателно решение на практика гражданите се лишават от право на защита, когато са нарушени или застрашени техни права и законни интереси, както повелява чл. 56 от Конституцията. Освен това, според нея, чл. 36а, ал. 2 от Закона на енергетиката противоречи и на принципа на правовата държава.
Източник: news.lex.bg
