Според обвинението, държането е с цел разпространение, което освен от количеството и разпределението на веществото на дози, се установява от намерената в дома на обвиняемия везна и от показанията на разпитани свидетели. За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години и глоба от 5 000 до 20 000 лева. Налице е и следващата, изискуема от закона предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“- обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия към деянието.
Относно другите две алтернативни предпоставки за налагане на тази мярка за неотклонение, съдът счита, че в случая не съществува опасност обвиняемият да се укрие, тъй като е с известен адрес и с установена самоличност. Същевременно обаче съдът приема, че по делото се съдържат данни за наличието на опасност обвиняемият да извърши престъпление. Д. Т. е осъждан за същото престъпление, като в изпитателния срок на наложеното му наказание е извършено сегашното деяние, в което е обвинен. Това, заедно със събраните лоши характеристични данни за него, навеждат на извода за реалната опасност той да извърши престъпление.
Определението на Врачанския окръжен съд подлежи на незабавно изпълнение. Определението може да бъде обжалвано и протестирано в тридневен срок пред Апелативен съд – София.
