Изненада ли е било новото откритие за врачанските археолози? Отговори ни Александра Петрова: „Няма място за ефекта изненада в нашата работа. Никога не знаем какво ще излезе при следващ пласт на обект, които проучваме. Предполагахме, че тук ще обследваме една църква, а се оказа че под нея има още една, много по-ранна, според нас от 4-5 век. Няма изненади при нас. Има само удовлетворение от добре свършена работа и принос към разкриване и опазване на врачанската, на българската история”.
Археоложката разказа, че обектът на които работят от юни, тази година е архитектурен средновековен манастир, името на които е известно от две писмени доказателства от 1609-та година от страниците на Евангелие, съхранено в РИМ - Враца и от Богослужебен миней /книга за Богослужения през месеца/ на дякон Драгул Ценов от село Камено поле. В документите се споменава и името Варлаам, който е бил игумен на „Св. Троица”.
Началото на регулярното проучване е през 50-те години на миналия век. Тогава е направено графичното заснемане на църквата от археолога Стамен Михайлов от София, тъй като от ВИК - Враца са правили водопровод, за питейна вода на кв. Медковец.
„Смятаме, че манастирът тук е съществувал до 16-17 век и е основан по-рано, през 12-14 век. Затова ние го свързваме със съществуването на средновековния град Вратцата – обяснява Петрова и допълва, че новината за откритието им преди дни за тях е още един научен, археологически факт. „До миналата седмица само мажехме да предполагаме какво сме разкрили. В началото мислехме, че е светилище, но вече сме сигурни, че е Византийска църква, с много стабилен градеж от сив варовик. Разкрили сме вече апсидата на църквата „Св. Троица” /помещението зад олтара/ и според нас под нея е другата църква, датирането на която е най-рано 4-5 век.” – пояснява доц. д-р. Торбов.
Екипът от врачански археолози се надява проучванията да продължат и ни показват запазените части от крепостните стени на манастира. Специалистите са категорични, че тук е имало духовен, религиозен център, свързан със средновековна Враца и дори с времето на ранна Византия. Според археолозите ни, тук е бил един от центровете свързан и с проникване на християнството не само в Северозападна България, но и на Балканския полуостров.
